В своята "История на животните" (History of Animals) Аристотел отбелязал, че когато пчелите се връщат в кошера, те треперят или танцуват пред група. Хилядолетия по-късно австрийският етиолог Карл фон Фриш (Karl von Frisch) открил целта на това движение. Той вярвал, че този "танц на разклащане" (waggle dance) комуникира посоката и разстоянието до полена на другите пчели. Идеята, че пчелите притежават "език", привлякла вниманието на учените и въображението на обществеността. Класиците и учените дебатирали дали Аристотел е предвидил Фриш, като аргументите им се основавали на превода на една единствена дума. Но историкът Тани Мунц (Tani Munz) пише, че американецът Адриан Уенър (Adrian Wenner) се съмнявал в самата теория на Фриш, което довело до десетилетен конфликт.

Мунц анализира "защо пчелите говорели на Фриш, но само танцували за Уенър", разкривайки разликите в научния фон и подхода им. В един от ранните експерименти Фриш показал, че сомовете реагират на звук. Премахвайки очите на рибата, той я обучил да асоциира свирка с храна. Това било предпочитаната методология на Фриш, според Мунц: прости експерименти, избягвайки инструменти, когато е възможно. Пробивът на Фриш с пчелите включвал такива експерименти, започвайки от 1910-те години. Той боядисал модели на пчелите, за да ги проследи, и поставил чинии с храна близо до кошера. Забелязал два различни типа танци: кръгов танц и танц на разклащане. Първоначално той смятал, че те различават естествени източници от изкуствени. След това осъзнал, че чиниите са близо до кошера. Чрез постепенно преместене на чиниите с храна от кошера, той успял да накара пчелите да променят танците си от кръгов към разклащащ.

Различните танци изглеждали да комуникират разстояние. Но Уенър имал "механистично и скинерианско" образование, пише Мунц. За него поведението на животните било основно базирано на стимул и реакция. Фонът на Уенър в електрониката и математиката също повлиял на експерименталния му дизайн. Ранните експерименти със звукозапис и фотография изглеждали да подкопават важността и редовността на танците. През 1960-те години Уенър напълно се отклонил от Фриш. Нови експерименти показали, че пчелите просто реагират на стимули като миризма или дим, обяснява Мунц. Фриш се борил обратно, цитирайки други прости експерименти, при които елиминирал миризмата. Но тъй като статиите на Уенър включвали все по-сложна статистика, Фриш имал трудности да ги оцени — това не били простите наблюдателни данни, които той ценял.

Уенър също писал, че Фриш прекалено антропоморфизира пчелите. Това отразявало ранни критици, пише Мунц, които се страхували, че "да отречеш уникалността на човешкия език е да отречеш човешката уникалност изцяло". Но Фриш вярвал, че сложните поведения предполагат функция. Това еволюционно мислене "може би било най-непреодолимата разлика между него и младия му противник", пише Мунц. През 1970-те години експерименти на Джеймс Гулд (James Gould) и сътрудниците му довели до нов консенсус. В един от тях те боядисали част от очите на пчелите с черна боя — малко като експеримента със сомовете на Фриш. Резултатите им показали, че пчелите използват както мирисови, така и танцови сигнали, и довели Гулд до убеждението, че танците представляват истинска комуникация. Така наречените "по-ниски животни" изглеждали да притежават сложни поведения. Гулд обобщил през 1975 година, че "особено в етиологията е трудно да се избегнат неполезните крайности на слепия скептицизъм и парализиращия романтизъм".